Shinya Tsukamoto - Tribute

Personality

Click to view my Personality Profile page

Eno



My "Cure" for Insomnia





Phil Collins : Songs that are like so totally my FAV!





Box Tops - The Letter

Lilja 4-ever (2002)



Така или иначе нищо смислено не мога да напиша в момента, пък и едва ли има нужда. Ето едно прекрасно ревю на Джеймс Берардинели - ТУК
Не заслужаваме да живеем!

Radiohead - These are My Twisted Words

The Smiths - I Won't Share You

DAVID BOWIE - REBEL REBEL

The Cure - Freakshow

Basquiat (1996)


Направих едно припомняне на Basquiat. Не съм го забравил, просто исках да кача няколко негови неща тук:


Един от любимите ми художници!
За актьорския състав, ако не друго, то може да се каже, че е ЕДИН ПЪТ. Джефри Райт, Дейвид Бауи(Andy Warhol), Денис Хопър, Гари Олдман, Кристофър Уокън, Бенисио Дел Торо и наш Prince Vince (Vincent Gallo), който за около две минути участие, без дори да обели и дума успя да драсне един автопортрет...нааарцис :)))

The Last Days of Disco (1998)




Съвсем случайно попаднах на този чудесен постер и трябваше да проверя. Все пак това е в графата Coming Soon на CC (излиза на 25, този месец), като стана дума за CC, признавам си, че съм гледал не повече от 10% от цялата им колекция, което до голяма степен си е... смущаващо! Близо 500 филма, умножени по 30$ (приблизително) ммм... нямам голямо желание да го смятам, предполагам ако го направя това ще ме депресира.
Филмът се оказа достатъчно приятен за да разбера, че е нещо като завършек на своеобразна трилогия включваща Metropolitan и Barcelona. Не е като да нямам избор от къде да започна, попитайте Ленард от Мементо (i really don't like this movie).
Разговори между група млади, успели(условно е да се каже) хора, за нещата от живота под приятния ритъм на диското. Сюжетът не е нещо впечатляващо, но за сметка на това диалозите бяха достатъчно приемливи. Биха могли да се сравнят с тези на Уди Алън с уговорката, че не са копирани. Моментът с обсъждането на Lady and the Tramp е многозначителен и трябва да се обърне внимание. Наистина ми хареса този аргумент:
"I don't think people really change that way. We can change our context but we can't change ourselves."
Не знам дали трябва да го определя, като A MUST SEE!, но със сигурност си заслужава! Тънката сатира, всичките онези социални фрагменти + тази мадама!

15 000$....по дяволите! Аз не струвам толкова много.

Holy Smoke (1999)


Тухла! Гледах 30-тина пъти това видео преди да си пусна филма:




Оказа се задължителен! Опитвайки се да спаси Рут, Пи Джей залитна и падна...
He saved her?! Didn't he? Yes, he did!

Smoke (1995)



Красиви истории. Една от тях:

Слушай внимателно. Преди около двадесет и пет години един
млад мъж излязъл на ски сам в Алпите. Паднала лавина и снегът го погълнал, а тялото му така и не било открито.
-Край.
Не, не е краят. Началото. Синът му бил малко момче
по това време. Но годините минавали, и когато
той пораснал също станал скиор. И един ден миналата зима, излязъл
в планината сам за едно спускане. Спуснал се до половината и спрял до една
голяма скала да изяде обяда си. И тъкмо когато развивал
сандвича си със сирене, поглежда надолу и вижда тяло, точно
в краката си, замръзнало в леда... Той се навел, погледнал отблизо и внезапно почувствал че се
оглежда в огледало, че гледа себе си. Той е там - мъртъв - и тялото е
абсолютно непокътнато замръзнало в ледения блок -
като някой, съхранен в спряла анимация. Той се свлякъл на земята, точно
пред лицето на мъртвия човек и осъзнал че гледа баща си. И странното е, че бащата
е по-млад от сина. Момчето станало мъж и се оказало, че е по-възрастен от собствения си баща.

Свои, сякаш са различни, стрелките ще ударят в осем сутринта.

How soon is "Perfect Day"...?



2046

Honey bunny

The Crusaders - Soul Shadows

Johnny 316






Не е истина...................

"Другая сторона" - Михаил Алдашин

Buddy Boy (1999)



Адската болница. Ейдън Джилън, кой по дяволите е той?...каква игра само!!!
Екстремно мрачен поглед върху самотната, социално-дистанцирана душа и опитите за осъществяване на контакт с друго човешко същество, направо те хваща за гушата и те души. Религиозните импулси са страхотно адаптирани с цялостното излъчване на филма. Халюцинирането като борба, която си на път да изгубиш, а поставянето под съмнение на нещата, които виждаш е вид изпитание на вярата. Всичко това пряко обвързано с воайорството и вегетарианството. MEAT IS MURDER! MEAT IS MURDER!
Еманюел Сение, непоносимо привлекателна, колкото до образът на Сал( "доведената майка" на Франсис)...ще се помни дълго.

A Zed & Two Noughts (1985)


Артистичен поглед в търсене на модели и смисъл на живота. Откачен и изпълнен със символизъм, A Zed & Two Noughts е поредната творба на Грийнауей достойна за уважение.
Черен хумор в преследване на доказателствата отвеждащи ни от този свят. Биологията като посредник, а изкуството като вдъхновение. Реализъм нарисуван в симетрия и гниещ в празното пространство между хората.
Не мога да подмина фактологичното определение за смъртта, толкова изящно..."Life: it ends with a swan and a white car, Ford Mercury, registration number NID 26BW, driven by a woman with flaming red hair surrounded by white feathers called Alba Bewick."
Малко клише звучи, но всеки край е начало на нещо, независимо дали то е познато или не.

Serge REGGIANI - Il suffirait de presque rien

Django Reinhardt - Minor Swing

Serge Gainsbourg - The initials BB

Top 10 "Fever" Covers

Originally recorded by Little Willie John in 1956.



So here we go:

#10 - Elvis Presley



#9 - Madleen Kane



#8 - Nina Hagen



#7 - Helen Shapiro



#6 - Boney M.



#5 - Amanda Lear



#4 - Madonna



#3 - Bob Dylan



#2 - The McCoys



#1 - La Lupe




5 bonus tracks that didn't make the cut:

James Brown - Fever
Peggy Lee - Fever

Brian Eno & the Winkies - Fever
Buddy Guy - Fever
A fine Frenzy - Fever

They are over 100 covers, so find them and have fun :)

Henry Hall & His Orchestra - The Teddy Bear's Picnic (1932)

Cannes Film Festival Awards 2009



Palme d'Or (Golden Palm):
The White Ribbon directed by Michael Haneke

Grand Prize (Runner Up):
Un Prophète (A Prophet) directed by Jacques Audiard

Special Jury Prize:
Alain Resnais director of Wild Grass (Les Herbes Folles)

Best Director:
Brillante Mendoza for Kinatay

Best Screenplay:
Feng Mei for Lou Ye's Spring Fever

Jury Prize:
Fish Tank directed by Andrea Arnold
Thirst directed by Park Chan-wook

Camera d'Or (First-Time Filmmaker):
Samson and Delilah directed by Warwick Thornton

Best Leading Actor:
Christoph Waltz in Inglourious Basterds

Best Leading Actress:
Charlotte Gainsbourg in Antichrist

Un Certain Regard Prize:
Dogtooth (Kynodntas) directed by Yorgos Lanthimos

Jury Prize:
Police, Adjective (Politist, Adjectiv) directed by Corneliu Porumboiu

Special Jury Prize:
No One Knows About Persian Cats directed by Bahman Ghobadi
Father of My Children (Le Père de mes Enfants) directed by Mia Hansen-Løve

First Official Trailer for Rob Marshall's New Musical Nine


source

Takeshi Kitano: Dolls Montage

Vaya Con Dios - Nah neh nah

David Bowie vs Scott Walker

original song written by Jacques Brel





Festival de Cannes - 13/24 may 2009 THE OFFICIAL SELECTION




The Official Selection is dedicated to the memory of Wouter Barendrecht.



THE COMPÉTITION :

Opening Film : Peter DOCTER - UP - Out of Comp.- 1h44

***
Pedro ALMODÓVAR - LOS ABRAZOS ROTOS (Broken Embraces) - 2h09

Andrea ARNOLD - FISH TANK - 2h02

Jacques AUDIARD - UN PROPHÈTE - 2h35

Marco BELLOCCHIO - VINCERE - 2h08

Jane CAMPION - BRIGHT STAR - 2h00

Isabel COIXET - MAP OF THE SOUNDS OF TOKYO -1h44

Xavier GIANNOLI - A L’ORIGINE - 2h30

Michael HANEKE - DAS WEISSE BAND (The White Ribbon) - 2h24

Ang LEE - TAKING WOODSTOCK -1h50

Ken LOACH - LOOKING FOR ERIC - 1h59

LOU Ye - CHUN FENG CHEN ZUI DE YE WAN (Spring Fever) - 1h55

Brillante MENDOZA - KINATAY - 1h45

Gaspar NOE - ENTER THE VOID - 2h30

PARK Chan-Wook - BAK-JWI - (Thirst) - 2h13

Alain RESNAIS - LES HERBES FOLLES - 1h36

Elia SULEIMAN - THE TIME THAT REMAINS - 1h45

Quentin TARANTINO - INGLOURIOUS BASTERDS - 2h40

Johnnie TO - VENGEANCE - 1h48

TSAI Ming-liang - VISAGE (face)- 2h18

Lars VON TRIER - ANTICHRIST - 1h44

***
Closing Film : Jan KOUNEN - COCO CHANEL & IGOR STRAVINSKY - Out of Comp. - 2h00

UN CERTAIN REGARD

BONG Joon Ho - MOTHER - 2h10

Alain CAVALIER - IRENE -1h23

Lee DANIELS - PRECIOUS - 1h49

Denis DERCOURT - DEMAIN DES L'AUBE - 1h36

Heitor DHALIA - À DERIVA (Adrift)- 1h43

Bahman GHOBADI - KASI AZ GORBEHAYE IRANI KHABAR NADAREH (Nobody Knows About The Persian Cats)- 1h06

Ciro GUERRA - LOS VIAJES DEL VIENTO (Les Voyages Du Vent) - 1h57

Mia HANSEN-LOVE - LE PÈRE DE MES ENFANTS - 2h00

Hanno HÖFER, Razvan MARCULESCU, Cristian MUNGIU, Constantin POPESCU, Ioana URICARU:
AMINTIRI DIN EPOCA DE AUR (Tales from The Golden Age) - 2h18

Nikolay KHOMERIKI - SKAZKA PRO TEMNOTU (Tale In The Darkness)- 1h12

HIrokazu KORE-EDA - KUKI NINGYO (Air Doll)- 2h05

Yorgos LANTHIMOS - KYNODONTAS (Dogtooth) - 1h34

Pavel LOUNGUINE - TZAR (Le Tsar) - 1h56

Raya MARTIN - INDEPENDENCIA - (Independence) - 1h17

Corneliu PORUMBOIU - POLITIST, ADJECTIV (Policier, Adjectif) - 1h55

Pen-Ek RATANARUANG - NANG MAI (Nymph)- 1h49

João Pedro RODRIGUES - MORRER COMO UM HOMEM (Mourir Comme Un Homme) - 2h13

Haim TABAKMAN - EYES WIDE OPEN - 1er film -1h31

Warwick THORNTON - SAMSON AND DELILAH - 1er film - 1h41

Jean VAN DE VELDE - THE SILENT ARMY - 1h32


OUT OF COMPETITION:

Alejandro AMENABAR - AGORA - 2h08

Terry GILLIAM - THE IMAGINARIUM OF DOCTOR PARNASSUS - (L'imaginarium du Docteur Parnassus) - 2h02

Robert GUÉDIGUIAN - L'ARMÉE DU CRIME - 2h05


MIDNIGHT SREENINGS :

Stéphane AUBIER, Vincent PATAR - A TOWN CALLED PANIC (Panique au village) -1er film - 1h15

Sam RAIMI - DRAG ME TO HELL (Jusqu'en enfer) - 1h39

Marina de VAN - NE TE RETOURNE PAS - 1h50


SPECIAL SCREENINGS:

Anne AGHION - MY NEIGHBOR, MY KILLER (Mon voisin, mon tueur) - 1h20

Adolfo ALIX, JR., Raya MARTIN - MANILA -1h30

Souleymane CISSE - MIN YE - 2h15

Michel GONDRY- L'EPINE DANS LE COEUR - 1h22

Zhao LIANG - PETITION (La Cour des plaignants) - 2h00

Keren YEDAYA - JAFFA - 1h50


source

Jimi Hendrix - Purple Haze

Sukiyaki Western Django (2007)




Повече Тарантино, отколкото Миике. В крайна сметка това няма голямо значение, уестърнът продължава да си стои на дъното и едва ли някога би ми харесал като материя.
Визуално също не беше впечатляващ, като изключим финалната схватка провела се под доста снежна и привлекателна кинематографична атмосфера. Хуморът беше изключително дразнещ, може би повече и от безумната идея да се говори на английски, при това цели два часа.





Почти през цялото време преобладаваха негативни впечатления. Даже го спрях и почнах да гледам друг филм. От уважение към Миике го до изгледах, не бих казал, че съжалявам, но определено не бях и във възторг от цялостната продукция.
Едва ли това залитане на режисьора би променило дълбокото позитивно въздействие, което е оставил в мен.
Безумно чалнат и извънреден...завинаги.

Bruno Aveillan - Minotaur-Ex

...един изключително талантлив и известен френски режисьор на реклами, занимаващ се също така и с фотография. Невероятен стил. Как ли би изглеждал негов пълнометражен филм? Честно да си призная не смея и не мога да си го представя. Ето някои от неговите произведения:



































Francoise Hardy - Just Call And I'll Be There

Kris Kristofferson - Casey's Last Ride

Adriano Celentano - 24000 mila baci

Téléphone - Un autre Monde

Koroshiya 1 (2001)




Ще се въздържа от коментар...ако такъв е възможен изобщо. Няколко скрийншота за спомен:





RED
Размътващ
Анархия
Нихилизъм
Какихара култ...

Hisashiburini Zetsubou Shitéyo. Majide.

Audition (1999)




Трудно е да се причисли към конкретен жанров формат. Навярно нещо средно между романтична драма и психологически трилър с елементи на преживян емоционален срив като дете. Да си го кажа направо, не знам къде се намирам, може би няма да спя... и утре. Тежкотоварен камион. Невероятен режисьорски подход, публиката е уязвима колкото и главния герой. Висша форма на ментално въздействие и сковаване.





Паралелен свят на противопоставяне. Трудно е да определим кое е реално и кое не. Кой е страдал повече, Асами или Аояма. Алегоричен разказ за страха от самотата и привидната красота като наивно приета даденост. Дълбок и провокативен...огромен.
Гледал съм Visitor Q на Такаши Миике и все още в главата ми изплуват смущаващи картини от филма, но това тук е просто умопомрачително. Решението му да държи главния герой на страна от нещата, които публиката вижда, както и притъпяването на сетивата са фундаментални принципи за последвалата неадекватна реакция от наша страна.

"Един ден ще разбереш, че животът е прекрасен."
"Такъв е животът, нали?"

BECK - Everybody's gotta learn sometimes

Au revoir les enfants (1987)




Режисиран от Луи Мал, "Сбогом, момчета" е дълбоко личностна история инспирирана от преживяванията му като дете. Действието сe развива в едно католическо училище в окупирана Франция през Втората световна война.
Филм за израстването, приятелството и различията. Силна и трогателна история, представена през погледа на невинните детски очи.





В началото на зимният семестър пристигат няколко нови деца. Жулиен, който се явява първообраз на режисьора се запознава с Жан Боне. Двамата постепенно се сприятеляват имайки много допирни точки.
Няколко обстоятелства карат Жулиен да стане подозрителен за самоличността на Жан Боне, като в крайна сметка разбира, че истинското му име е Кипелщайн, и че той е евреин.
Тъжен и чувствен филм поставящ въпроса за вината, расизма и какво означава той. Една от многото ужасяващи истории за Холокоста, подчертаващи, че незнанието не е извинение.

Badlands (1973)



Признавам си, че не знам от къде да започна...
"It was better to spend a week with one who loved me for what I was than years of loneliness"
Думи толкова прости и истински подсказващи ни за една неподправена човешка природа.
Кит (Мартин Шийн) и Холи (Сиси Спейсък) са два необикновени образа живеещи в свят, каращ ги да се чувстват незначителни и без никаква стойност( метафората с пътуването на двамата през пустинята е смайваща). Тяхната случайна среща сякаш спира времето, размива представите ни за добро и зло. Времето е омагьосано от тази двойка, няма минало, бъдещето е без значение, съществува единствено тук и сега.






Кит е човек недокоснат от заблудите на обществения морал, душа изпълнена с чистота. Тясно индивидуален свят базиращ се на най-простите човешки усещания.
Трайното и вечното представени като поетично пътуване през пустошта на заобикаляща ги реалност.
Терънс Малик и Так Фужимото сътворяват един от най визуално-прекрасните филми, спираща дъха кинематография. През 2010 г. ще се появи неговият нов проект озаглавен The Tree of Life
yuppie yeah yeah... :)

Rachel Getting Married (2008)




Семейна драма поставена в мултикултурна среда, изпълнена с много живот, топлота и откровени моменти. Не мога да скрия удовлетворението си от новия филм на Джонатан Дем.
Интересен стил и поглед върху представянето на човешките взаимоотношения в едно семейство преживяло трагичен инцидент преди много години.
Ким (Ан Хатауей) несъмнено прави една от най-добрите си роли, загубила отдавна доверието на всички в семейството, тя се нуждае от много любов, но единственото, което успява да направи е да ги отблъсне. Беззащитен поглед блуждаещ в пространството на любовта и омразата.





Съдържание наситено с толкова много прекрасни епизоди. Репетицията и церемонията неизменно се запечатват в съзнанието на човек с непринудените си диалози, страхотна подчертавам страхотна музика, и изобилието от разноцветна културна картина.
Емоционален, безкрайно естествен, с невероятна дълбочина на играта и нестандартно режисирана кинематография спомагаща за подчертаване на индивидуалния вътрешен свят.
Безумно хубав филм :)

100 Movies, 100 Quotes, 100 Numbers

~~~~~~

~~~~~~

Nineteen Eighty-Four



първо да прочета книгата и тогава ще коментирам тази толкова красива антиутопия...

Olivier de Sagazan


Винаги е било по-интересно да обсъждаш заглавия, които не са видени от голям брой хора.
Така или иначе ще си драсна няколко реда, за кеф. Дали преди два месеца или сега...

Revolutionary Road - пръв в списъка.
Една трагична история по романа на Ричард Йейтс "Пътят на Промените" разказваща за млада двойка (Ди Каприо и Уинслет), която се мести да живее в предградията. Напуснали бурният и кипящ от живот Ню Йорк, те се установяват в спокойното и сиво малко предградие. Цялостен портрет на обществото, брака и 50-те година в Америка обшити от трансформираните с времето хора и отношения.

Какво става ако един ден се "събудим" и осъзнаем, че сме остарели безвъзвратно с десет години. Изгубили сме младостта и свободата(или поне идеята за нея). Съгласяваме ли се със сегашния си живот. Какво правим? Действаме ли? Борим ли се срещу реалността, която не ни харесва? В една система смятаща за екзотично следването мечтите си, Франк и Ейприл решават, че им е нужна промяна. Те искат отново да усетят това чувство. Спасението за тях се казва Париж (но всъщност града е без значение, важна е промяната)
Картината те кара да бъдеш съпричастен и да очакваш двамата да успеят, да започнат нов живот с надежда да изживеят мечтите, които са имали като млади.
Но за жалост това няма да се случи. Тираничната система на обществото за пореден път е успяла да обсеби нечие съзнание. Превърнала те е в неин роб искаща от теб единствено да се впишеш в нея.
Ейприл жертва всичко за да почувства свободата отново...

Не мога да си спомня от кога не съм слушал по-сполучлив саундрак или по-скоро Theme Song (може би от The Virgin Suicides и музиката на Air, неописуемият танц между свободата и обречеността под формата меланхолична депресия )




Както казах и горе, портрет на обществото в предградията и отношенията в брака представени през призмата на себепознаването и необходимостта от ново начало.

Tap Dancing in Cinema 2.0

Елинор Пауъл - "Ship Ahoy"



Елинор Пауъл и братята Бери



Фред Астер и Джийн Кели - "The Babbitt and the Bromide"



Джийн Кели и Сид Чарис - "Singin' in the Rain"



Сид Чарис - "The Band Wagon"



Денет и Дии - "Varsity Vanities"




Tap Dancing in Cinema

Луднал съм на тази тема. Малко от любимите ми кадри:

Кристофър Уокън - "Pennies from Heaven"



Лорейн Крюгер - "Tickled Pinky"



Джийн Кели - "It's Always Fair Weather"



Гертруд Нийсен - "Bagdad Daddy"



Маргарет Ниъринг - "Fast Bullets"



Мерилин Милър - "Sunny"



...и за десерт нещо наелектризиращо : Фред Астер и Джинджър Роджърс танцуват на "Кариока" във филма "Flying down to Rio"

Requiem

Keeping My Shit Together :lol

The Wrestler (2008)


Ето къде се крие изпълнението на годината. Играта на Шон Пен в ''Milk" беше запомняща се, но най-истинският, реален и впечатляващ образ е този на Мики Рурк (Randy "The Ram").
Една актуална и трогателна история за онзи достигнат момент в живота, в който вече не си способен да правиш това, което си правил някога, а именно да изкарваш пари с тялото си. Както за всички спортисти така и за Ранди този момент рано или къно е настъпил. Времето отново е победило и отнело едничкото пространство, в което се чувстваш щастлив и пълноценен. Присвоено бъдеще.
Не е необходимо човек да харесва кеч, за да хареса филма. Но е задължително да се знае, че тези спортисти, дори да бъдат изкуствени и нагласени техните изпълнения, са хора които разрушават телата си безвъзвратно, живеейки единствено за публиката. Изключително отговорни и уважаващи своя партньор, те нараняват себе си, а не противника, което всъщност е твърде впечатляващо.
Наред с многото детайли изграждащи образа на Рурк е редно да споменем паралелът между Ранди и Касиди( Мариса Томей) стриптизьорка, която също изкарва прехраната използвайки тялото си. Предстои и оттегляне, защото вече не е първа младост. Взаимно двата образа се допълват, като минават през сходни пътища и трудности.
Отдал се някога изцяло на спорта, той окончателно се дистанцира от семейството си. Едва след получен сърдечен удар, той разбира грешката си и се опитва да я коригира. Но дори и този така смущаващ факт не успява да промени неговия път. Срещата с дъщеря му( Еван Рейчъл Ууд) е един от моментите, в които блясва брилянтната игра на Рурк. В очите му се чете истинско страдание, поглед изповядващ вина и търсещ прошка. Невероятна топлина обгърната от люта и свирепа реалност.
Безподобно реалистичен стил на изразяване или как твори Дарън Аронофски. Операторските решения те карат да почувстваш, че си част от случващото се. Един изключително непретенциозен сюжет трансформиран в нещо значимо, запомнящо се, голямо.
Да - Мики Рурк спечели Златен глобус, да - ще спечели и Оскар :)))

ДА ОТИДЕШ ТАМ, КЪДЕТО СИ АБСОЛЮТЕН. ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ ТАМ, КЪДЕТО ВИНАГИ СИ БИЛ. ДА СИ ТАМ, КОГАТО УГАСВАШ. ДА СИ ТАМ!

top