Повече Тарантино, отколкото Миике. В крайна сметка това няма голямо значение, уестърнът продължава да си стои на дъното и едва ли някога би ми харесал като материя.
Визуално също не беше впечатляващ, като изключим финалната схватка провела се под доста снежна и привлекателна кинематографична атмосфера. Хуморът беше изключително дразнещ, може би повече и от безумната идея да се говори на английски, при това цели два часа.
Почти през цялото време преобладаваха негативни впечатления. Даже го спрях и почнах да гледам друг филм. От уважение към Миике го до изгледах, не бих казал, че съжалявам, но определено не бях и във възторг от цялостната продукция.
Едва ли това залитане на режисьора би променило дълбокото позитивно въздействие, което е оставил в мен.
Безумно чалнат и извънреден...завинаги.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар