Показват се публикациите с етикет Miike. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Miike. Показване на всички публикации

Sukiyaki Western Django (2007)




Повече Тарантино, отколкото Миике. В крайна сметка това няма голямо значение, уестърнът продължава да си стои на дъното и едва ли някога би ми харесал като материя.
Визуално също не беше впечатляващ, като изключим финалната схватка провела се под доста снежна и привлекателна кинематографична атмосфера. Хуморът беше изключително дразнещ, може би повече и от безумната идея да се говори на английски, при това цели два часа.





Почти през цялото време преобладаваха негативни впечатления. Даже го спрях и почнах да гледам друг филм. От уважение към Миике го до изгледах, не бих казал, че съжалявам, но определено не бях и във възторг от цялостната продукция.
Едва ли това залитане на режисьора би променило дълбокото позитивно въздействие, което е оставил в мен.
Безумно чалнат и извънреден...завинаги.

Koroshiya 1 (2001)




Ще се въздържа от коментар...ако такъв е възможен изобщо. Няколко скрийншота за спомен:





RED
Размътващ
Анархия
Нихилизъм
Какихара култ...

Hisashiburini Zetsubou Shitéyo. Majide.

Audition (1999)




Трудно е да се причисли към конкретен жанров формат. Навярно нещо средно между романтична драма и психологически трилър с елементи на преживян емоционален срив като дете. Да си го кажа направо, не знам къде се намирам, може би няма да спя... и утре. Тежкотоварен камион. Невероятен режисьорски подход, публиката е уязвима колкото и главния герой. Висша форма на ментално въздействие и сковаване.





Паралелен свят на противопоставяне. Трудно е да определим кое е реално и кое не. Кой е страдал повече, Асами или Аояма. Алегоричен разказ за страха от самотата и привидната красота като наивно приета даденост. Дълбок и провокативен...огромен.
Гледал съм Visitor Q на Такаши Миике и все още в главата ми изплуват смущаващи картини от филма, но това тук е просто умопомрачително. Решението му да държи главния герой на страна от нещата, които публиката вижда, както и притъпяването на сетивата са фундаментални принципи за последвалата неадекватна реакция от наша страна.

"Един ден ще разбереш, че животът е прекрасен."
"Такъв е животът, нали?"
top