Audition (1999)

Трудно е да се причисли към конкретен жанров формат. Навярно нещо средно между романтична драма и психологически трилър с елементи на преживян емоционален срив като дете. Да си го кажа направо, не знам къде се намирам, може би няма да спя... и утре. Тежкотоварен камион. Невероятен режисьорски подход, публиката е уязвима колкото и главния герой. Висша форма на ментално въздействие и сковаване.





Паралелен свят на противопоставяне. Трудно е да определим кое е реално и кое не. Кой е страдал повече, Асами или Аояма. Алегоричен разказ за страха от самотата и привидната красота като наивно приета даденост. Дълбок и провокативен...огромен.
Гледал съм Visitor Q на Такаши Миике и все още в главата ми изплуват смущаващи картини от филма, но това тук е просто умопомрачително. Решението му да държи главния герой на страна от нещата, които публиката вижда, както и притъпяването на сетивата са фундаментални принципи за последвалата неадекватна реакция от наша страна.

"Един ден ще разбереш, че животът е прекрасен."
"Такъв е животът, нали?"