Винаги е било по-интересно да обсъждаш заглавия, които не са видени от голям брой хора.
Така или иначе ще си драсна няколко реда, за кеф. Дали преди два месеца или сега...
Revolutionary Road - пръв в списъка.
Една трагична история по романа на Ричард Йейтс "Пътят на Промените" разказваща за млада двойка (Ди Каприо и Уинслет), която се мести да живее в предградията. Напуснали бурният и кипящ от живот Ню Йорк, те се установяват в спокойното и сиво малко предградие. Цялостен портрет на обществото, брака и 50-те година в Америка обшити от трансформираните с времето хора и отношения.
Какво става ако един ден се "събудим" и осъзнаем, че сме остарели безвъзвратно с десет години. Изгубили сме младостта и свободата(или поне идеята за нея). Съгласяваме ли се със сегашния си живот. Какво правим? Действаме ли? Борим ли се срещу реалността, която не ни харесва? В една система смятаща за екзотично следването мечтите си, Франк и Ейприл решават, че им е нужна промяна. Те искат отново да усетят това чувство. Спасението за тях се казва Париж (но всъщност града е без значение, важна е промяната)
Картината те кара да бъдеш съпричастен и да очакваш двамата да успеят, да започнат нов живот с надежда да изживеят мечтите, които са имали като млади.
Но за жалост това няма да се случи. Тираничната система на обществото за пореден път е успяла да обсеби нечие съзнание. Превърнала те е в неин роб искаща от теб единствено да се впишеш в нея.
Ейприл жертва всичко за да почувства свободата отново...
Не мога да си спомня от кога не съм слушал по-сполучлив саундрак или по-скоро Theme Song (може би от The Virgin Suicides и музиката на Air, неописуемият танц между свободата и обречеността под формата меланхолична депресия )
Както казах и горе, портрет на обществото в предградията и отношенията в брака представени през призмата на себепознаването и необходимостта от ново начало.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар