В този период, приоритет ще имат новите заглавия, всеизвестен факт е, че по-добрите филми излизат в края на годината и началото на следващата( естествено са минали предварителни премиери по световните кинофестивали, но за нас простосмъртните идват точно по празниците) . Радвайте се! ...ха-ха
Как ми се иска да представя всичките филми от скромната си колекция(приблизително 2000 заглавия) в един единствен пост. Малко претрупано ще се получи май :-))...ако пък пробвам формулата ден-филм, ще са ми нужни около 6 години(звучи обезкуражаващо). Пфф, друг път ще го мисля.
Струва ми се, че малко критика няма да навреди, стига с тези хубави думи само! Каква демокрация е това? :PPp
Да му мислят Changeling и Seven Pounds!
Как ми се иска да представя всичките филми от скромната си колекция(приблизително 2000 заглавия) в един единствен пост. Малко претрупано ще се получи май :-))...ако пък пробвам формулата ден-филм, ще са ми нужни около 6 години(звучи обезкуражаващо). Пфф, друг път ще го мисля.
Струва ми се, че малко критика няма да навреди, стига с тези хубави думи само! Каква демокрация е това? :PPp
Да му мислят Changeling и Seven Pounds!
EN-RA-HA EN-RA-HA EN-RA-HA
В един труден за съществуване и още по-труден за оптимизъм свят, се появява едно необикновено човече(хахаха, така де...по-възхитителен образ не бихте открили никъде). Попи (Сали Хоукинс) e 30 годишна, работи като детска учителка, без гадже, живее заедно с най-добрата си приятелка от колежа. Звучи малко скучно на пръв поглед.
Но в действителност тя е едно огромно кълбо изпълнено с толкова много позитивна енергия, която разпръсква навсякъде. Това е човек, който обича живота повече от всичко друго. Заразяваща непосредственост и позитивизъм. Един толкова радостен образ!!!
Сали Хоукинс спечели Сребърна мечка от тазгодишното Берлинале за най-добра актриса. Номинация Златен глобус за най-добра актриса - мюзикъл или комедия. Филмът също е номиниран в тази категория.
Винаги е интересно и вдъхновяващо да се гледат филмите на един истински творец, какъвто несъмнено е Майк Лий. Той е един от малкото режисьори, които създават своите филми без предварително написан сценарий. Изгражда образите и сюжета работейки с актьорите (няколко месеца репетиции преди снимането), дискутирайки и импровизирайки заедно с тях.
Истинско приключение за усмивката на лицето ти. :)))
Ричард Никсън и Дейвид Фрост. Връзката журналист - политик. След импийчмънт свързан с аферата "Уотъргейт", Ричард Никсън подава оставка и се оттегля от длъжността президент на САЩ.
Три години по-късно той се съгласява да даде интервю , с което да отговори на нападките свързани с неговото управление и да промени негативните емоции, които е създал. Дейвид Фрост се заема с не леката задача да направи това интервю. Без никаква подкрепа от местните телевизионни компания за финансиране на начинанието, той сформира екип, който му помага да изобличи Никсън в злоупотреба с власт.
Филм, който ни показва как телевизията има силата да променя нещата така, както никое друго нещо. Една картина изпълнена с емоции и напрежение. Във време на демокрация трябва да се търси сметка за извършените дела, защото истината има значение. Това го знаят и двамата. Боксов мач. Като истински гладиатори се изправят един срещу друг в никак не лек тактически мач. И в двата екипа има помощници, които не щадят сили и помагат. След първоначалното надмощие, което Ричард Никсън извоюва благодарение на своята харизма и интелект, на преден план излиза борбата, която Дейвид Фрост се опитва да противопостави. Като първата ТВ суперзвезда във Великобритания, човек с изключително влияние и въздействие върху хората, амбициозен и с големи способности той отвръща на удара. Разбрал отговорността, която е поел и предоставената му възможност той се втурва победоносно. Интервю - изповед, процесът, който Никсън не е имал. Брилянтен!!!!!
Малко са думите, с които може да се опише играта на Франк Ланджела(Ричард Никсън). Проницателно дълбока душевност, човек не сломяващ глава. Различните изражения на лицето и опияняващият глас са силно завладяващи черти, които преди няколко дни му донесоха номинация за най-добър актьор - драма (Златен Глобус 09') .
Не по-малко добра беше и играта на Майкъл Шийн (Дейвид Фрост). Сблъсък на два силни и непоколебими образа. Като прибавим към тях и страхотно изиграните поддържащи роли:
Сам Рокуел, Кевин Бейкън, Оливър Плат и Матю МакФейдън, много добрият сценарий, интересните операторски решения, се получава нещо извънредно! С други думи, може би най-добрият филм за 2008 (оставям си вратичка, защото все още не съм гледал 'Milk' и The Curious Case of Benjamin Button ).
Интересни факти: След като режисьорът (не безизвестният Рон Хауърд) гледа в Лондон постановката Frost/Nixon той решава да екранизира действието. Едно от условията поставени пред продуцентите било хората играещи в пиесата да участват и във филма( Франк Ланджела и Майкъл Шийн).
За ролята си на Ричард Никсън, Франк печели наградата Тони.
Искрено се надявам да спечели както Златен Глобус, така и да грабне Оскар. :)))
Не са нужни много думи за представянето на този филм. Извънредно забавен и смешен. Култов за 80-те, култов за teenage филмите, култов Джеф Спиколи( Шон Пен).
Jeff: Listen up.
~ :What was that?
Jeff: That's my skull.
Jeff: I'm so wasted.
Болни хора, болни общества, болни идеи!!!
Екранизация на Катинското клане от Втората световна война. За разлика от 99% от филмите на подобна тематика, тук няма да откриете нито един радостен момент, нещо което да ви усмихне и развесели. Без специални ефекти и нереални подвизи. Атмосферата е мрачна, тягостна и тежка. Истинска! За тези, който живеят "свободно" в несвободна страна и за онези, които не съществуват в лъжа.
Една от най-потресаващите сцени е още в началото. От двете страни на мост се намират хора, едните бягат от руснаците, а другите от германците. Изключително провокативна картина. Двупосочен изход без врата! Гибел.
"Да убиеш човек за да защитиш идеал не е защита на идеал, а убийство на човек."
Биографичен филм за Лени Брус, комедиант, социален критик и сатирист. Той е циничен, забавен, на моменти тъжен и винаги има какво да каже. Засегнатите от него теми са изключително актуални за нашето време. Обичан и боготворен от своята публика, неразбран от пазителите на морала. Една енигматична фигура, която не се страхува да казва нещата такива каквито са. Думи, които рушат. Слова, които се запечатват във вечността.
Дъстин Хофман....., има оскар за играта си в Rain Man, но ролята шедьовър е тук. Всъщност всички филми от 70-те + Midnight Cowboy и The Graduate от 60-те , в които участва са великолепни, но като Лени Брус, той достига истинска висота. Откровение непосилно за мнозина. Въпреки, че не обичам сравнения между филми, Man on the Moon ряпа да яде :p
Режисьор е Боб Фоси (Cabaret / All That Jazz) и това, което трябва да се отбележе е монтажът...естествено с моите любими flashback sequences. Преживяване! :)
Read My Lips е още по-добър. Жак Одиар ни представя един съвременен film noir. Необикновена връзка между два образа извън всякакви стереотипи. Карла (Еманюел Дево) е почти глуха и работи като служител в компания за развитие на имоти. Пол (Венсан Касел) е наскоро излязъл от затвора крадец. Той става неин асистент и от този момент започва странната взаимовръзка добро-зло, в крайна сметка се стига и до нещо повече.
Режисьорът успява по страхотен начин да използва техните недостатъци, с което ни показва една изключително нетипична емоционална връзка. Магнетична история за отчаяние, което води до престъпление. Филм изпълнен с много чувствени и трогателни моменти, както и неспиращо напрежение. Играта на Еманюел е просто върховна. She's so hot!!! :)
Определено в топ 30! (Друг път ще обяснявам за топ 10 и топ 30)
The Beat That My Heart Skipped е интересна и провокативна съвременна екранизация на търсещият себе си човек. Римейк на Fingers от (1987) . Ромен Дюри успява да придаде на своя герой нужната душевност, образ лутащ се между това, което иска да бъде (пианист) и това, което трябва да бъде (брокерски гангстер и отрепка).
Една сложна вътрешна емоционалност, представена като "даунбийт фреймрейт" :-))
Доста свежо заглавие. Не го пропускайте.
Винсент Гало - режисьор, сценарист, композитор или актьор? Нещо като направи си сам! Бъфало '66 е всичко това! Като прибавим неадекватната майка, която е забравила името на сина си (Анджелика Хюстън), бащата с ангелски глас и нищо друго (Бен Газара), "машинописката" Лейла (Кристина Ричи), се получава нещо извънредно страхотно!
Оригинален сценарий, филм с неповторим стил и атмосфера. Изключително забавно представени, абстрактни идеи и кадри. Мрачен, духовит и вдъхновяващ. Като фен на филми изграждащи бавно определен образ с помощта на похвата "flashback sequences", горещо препоръчвам това произведение на изкуството.
"Sometimes one dream is enough to light up the whole sky"
Филм, разказващ необикновената история на Хоумър Хикман (Джейк Джиленхол) и това докъде се простират човешките мечти. През октомври 1957 година Русия изстрелва първия изкуствен спътник на земята - Спутник 1. Това събитие променя живота на Хоумър завинаги. Независимо от непрестанно съпътстващите го проблеми, с помощта на няколко приятели от гимназията, както и на неговата учителка (Лора Дърн), той решава да построи ракета.
Приключение, в което мечтите са високо в небесата, а реалността дълбоко в земните недра. Една наистина епична и вдъхновяща история, която ще ви накара да повярвате, че невъзможни неща няма.
"Sure Dr. Von Braun is a great scientist, but he isn't my hero."
Хенри VIII...не, Хенри III....не, Хенри Форд...не, Хенри Чинаски или с други думи неподражаемия Чарлз Буковски! " Hey, to my friends!!!" "To my friends."
Циничен, остър, безкомпромисен, суров, парлив и мизерно забавен. Среда на широко скроените, на истинските благородници. Дълбок поклон и почит!
Попаднали сте по средата на филмов дебат между псевдо интелектуални критици и трябва да кажете нещо умно за да се впишете. Ето ви едно решение: кажете, че това е най-добрата роля на Мики Рурк. Точно така, чухте ме...рядко герой, актьор, среда и игра са били толкова безумно добре, пресъздадено цяло.
Американската мечта е разбита. Да не се вписваш в определени модели и въпреки това да бъдеш щастлив, и да ти върви. Кралят на "неудачниците" , чашата за уискито, гласът на нежелаещите да говорят.
В късна нощ - преди години - сам над книгите старинни,
безотраден, вниквах, жаден, в знания незнайни тук; -
скръбен, търсех без сполука мир във тайната наука -
но оборен в сънна скука, чух внезапно бавен звук.
А пурпурните коприни на завесите старинни
пълнеха нощта пустинна с ужаси при всеки звук.
Примълнял до изнемога, в зло предчувствие, в тревога,
аз се ободрявах строго: - "Някой гост дошъл е тук!
Туй е някой гост нечакан, закъснял без покрив тук;
някой гост - и никой друг!"
И дори с внезапна дързост тръгнах към вратата бързо,
като казах: "Извинете! Да! Дочух аз смътен звук; -
но унесен дремех в скука, а тъй слаб и тих бе звука,
че когато се почука, аз не се опомних тук..." -
И отворих, за да видя кой тъй късно чука тук? -
Вън бе мрак - и никой друг!
И в бездънний мрак загледан, трепнех вцепенен и бледен
в странни сънища, що никой смъртен не познава тук.
Но отекна в миг в простора като звук на бог от хора
глух и тъжен зов "Ленора" - от скръбта ми свят отзвук.
То бе моят зов "Ленора" - и на него чух в отзвук
само ек - и никой друг!
Но унесен в мисли скъпи, в стаята едва пристъпих,
чух - и този път по-силно - пак таинствения звук -
"В прозореца непрестанно удря някой клон случайно
и във тази нощ потайна ужаси вселява тук.
О, на тази страшна тайна, знам, причината е тук -
вятърът - и никой друг! "
През завесата пурпурна блъснах прозореца бурно
и през него в миг се втурна с горд полет и рязък звук
гарванът от мойто златно и свещено Безвъзвратно -
и във моята стая пуста, тъкмо над вратата тук -
върху бюста на Палада кръг изви и кацна тук
гарванът - и никой друг!
И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен
бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:
"Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,
гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.
Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?"
Той програкна: "Nevermore!"
Чух, но своя слух не вярвах и учуден, поглед впервах; -
не намирах - и пак дирех смисъл в този отговор. -
Никой смъртен - уверявам! - не е бивал посещаван
в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;
на вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор
и да грака: "Nevermore!"
Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,
сякаш своя дух упорно вля в тоз странен разговор.
Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:
"Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор -
както всичко - безвъзвратно! - пак далеч от моя взор!"
Грак отвърна: "Nevermore!"
Този отговор таинствен бе умел, но бе единствен,
сякаш го е чул от клетник, който сам и в разговор
е повтарял в скръб и горест, като припев в черна орис,
орис на беди и горест, на неволи и позор -
с укор спрямо свойта орис на неволя и позор
и той беше: "Nevermore!"
Бях учуден, изненадан, а той все тъй горд и хладен
впил бе - строг и безпощаден - във душа ми огнен взор.
Взех кресло и седнах мрачен. И размислях озадачен
има ли, макар невзрачен, смисъл в този отговор?
Що предсказва, горд и мрачен, той в своя отговор
с туй зловещо "Nevermore!"
И във спомени погълнат, мислех и седях безмълвно
сам пред тоя дух прокълнат от Плутоновия хор.
Ах! - в креслото осветено нявга двама ний блажено
смеехме се оживено тук след весел разговор. -
Но в креслото осветено няма пак, склонила взор,
тя да седне: - "Nevermore!"
В миг... по меките килими сякаш стъпки чух незрими -
сякаш стъпват серафими, пратени от божий хор.
- "То в скръбта ти за Ленора бог на ангелите с хора
миг забрава ти изпраща! - викнах аз с възрадван взор. -
Пий и забрави Ленора! - Спри с надежда в бога взор!"
Грак отвърна: "Nevermore!"
"О! - извиках, в страх обземан. - Птица, ил дух на Демон,
ти предсказваш! - О, кажи ми, гост, дошъл от друг простор,
в тоя дом на ад превърнат, дом от ужаса обгърнат,
дето радостта посърна и погасна моят взор,
в Галаад утеха нявга ще ли види моят взор?"
Той предсказа: "Nevermore!"
От надежди изпреварван, викнах аз, готов да вярвам:
"- Предскажи, о древен Гарван - там, зад синия простор,
дето божий Рай сияе, ще ли видя и узная
взетата от бога в Рая в ангелския светъл хор,
що зовът Ленора в Рая ангелите в божий хор?" -
Той отвърна: "Nevermore!"
"Не! - извиках, пламнал в огън. - Този грак е твойто сбогом!
Чуй! Иди си ти отново в черния Плутонов хор!
Не оставай знак за спомен тук от теб, о вероломен!
Остави ме сам бездомен! - Махай се от моя взор!
Чуй! Изтръгвай от сърце ми своя клюн и своя взор!" -
Той програкна: "Nevermore!"
И стои над бюста бледен, тъй зловещо в мен загледан,
сякаш Демон всепобеден впива своя огнен взор.
Бди с тържествена осанка - и над всичко хвърля сянка.
И от тази сянка, скрила и лазури, и простор -
знам - уви! - душата няма - към лазури и простор! -
пак да литне: - "Nevermore!"
Ultimate teenage movie! Ultimate movie teenager - или Моли Рингуолд през 80-те. Брилянтен филм, смях и чувство за хумор в неспираща градация. Всяка следваща сцена е по-забавна и смешна. Нечовешко забавление!!!
Поглед към актьорите...естествено Моли Рингуолд (ще споменем и The Breakfast Club ....скоро)...хепиенд в който ще се разтопите. Братът близнак на Мат Дилън, Майкъл Шьофлинг :-) както и Джон Кюсак като хлапе. Овациите обаче са за Антъни Майкъл Хол!
"Can I borrow your underpants for ten minutes" е реплика в топ 100 на Premiere ....да ви кажа честно, пълно е с подобни диаманти. Тази ми е любима :"This information cannot leave this room. Ok? It would devastate my reputation as a dude." както и "Very clever dinner. Appetizing food fit neatly into interesting round pie. " хахахах
А, музиката е разбиваща.
Хубав, с прекрасен актьорски състав и чудесна игра. Биографичен филм за уелския поет Дилън Томас. Любовен триъгълник, приятелство, силни женски образи, невероятно красиви гледки от западен Уелс. Всичко това миксирано по един брилянтен начин от Джон Мейбъри.Бих казал, че е глътка чист въздух насред все повече задушаващото се кино пространсто.
Сценарист на филма е майката на Кийра Найтли, Шарман МакДоналд. Първоначално Кийра е трябвало да изиграе ролята на Катлин, но след като прочита сценария се е влюбва в образа на Вера.
And the Lollipop goes to... 6:7 :Ppp
Толкова много филми, толкова много жанрове...от къде да започна..?
За да коментирам трябва да имам пресни впечатления, затова ще се наложи опресняване на "базата данни", което ще бъде забавно начинание. :)
В края на 2007 ни беше поднесено нещо наистина добро, двучасово естетическо зрелище. Трилър от най-високо качество. Хубавото на такива филми е как те грабват от самото начало. Бавно и постепенно, мигането забранено, всички сетива са заострени. Попаднал си във водовъртеж, опасно е, но ти харесва. Идеята на филма не е особено новаторска, всъщност няма нищо ново, но начинът по който е сглобен вътрешния свят на героите и преплитането им един с друг е зашеметяващо. Има истина, и тя е че големите фирми и корпорации са истинските ни господари и всеки който осъзнае това и застане на пътя им, бива "заглушен".
плюсове: режисъор Tony Gilroy - много специфичен поглед
-монолозите на Tom Wilkinson - чиста проба театрално съвършенство
-George Clooney определено е в най-подходящата за него жанрова среда
-Tilda Swinton класа! академията определено не сгреши. адмирации!!!
-сценарий
-завладяваща атмосфера
минуси : размишлявах доста...според много хора бил дълъг, скучен и труден за преглъщане(ако някой от вас има сходни виждания предлагам повече да не посещава този блог, защото такива разминавания ще са много често явление. за всички останали...гледайте го още веднъж :) .
цитат: ``I'm an accomplice! ``You're a manic-depressive! ``I am Shiva, the god of death.
...като допълнение ще вмъкна, дали един филм е добър не е обвързано по никакъв начин с това какво ни харесва и какво не!!!
Абонамент за:
Публикации (Atom)