Изолацията и самотата са неща, които човек все по-трудно успява да избегне. Достатъчно е да погледне личната си колекция от компромиси направени през годините, за да разбере, че светът не обича да споделя. Цялата тази меланхолична диверсия, пустошта на буржоазното съществуване и нейната пряка липса на каквато и да било интимност, са неща водещи към отстъпление. В действителност това е просто един краен метод, проектиращ градивно несъвършенство.
И аз искам ''финал", слушайки Gymnopedie #1.
