Направих едно припомняне на Basquiat. Не съм го забравил, просто исках да кача няколко негови неща тук:
Един от любимите ми художници!
За актьорския състав, ако не друго, то може да се каже, че е ЕДИН ПЪТ. Джефри Райт, Дейвид Бауи(Andy Warhol), Денис Хопър, Гари Олдман, Кристофър Уокън, Бенисио Дел Торо и наш Prince Vince (Vincent Gallo), който за около две минути участие, без дори да обели и дума успя да драсне един автопортрет...нааарцис :)))
Съвсем случайно попаднах на този чудесен постер и трябваше да проверя. Все пак това е в графата Coming Soon на CC (излиза на 25, този месец), като стана дума за CC, признавам си, че съм гледал не повече от 10% от цялата им колекция, което до голяма степен си е... смущаващо! Близо 500 филма, умножени по 30$ (приблизително) ммм... нямам голямо желание да го смятам, предполагам ако го направя това ще ме депресира.
Филмът се оказа достатъчно приятен за да разбера, че е нещо като завършек на своеобразна трилогия включваща Metropolitan и Barcelona. Не е като да нямам избор от къде да започна, попитайте Ленард от Мементо (i really don't like this movie).
Разговори между група млади, успели(условно е да се каже) хора, за нещата от живота под приятния ритъм на диското. Сюжетът не е нещо впечатляващо, но за сметка на това диалозите бяха достатъчно приемливи. Биха могли да се сравнят с тези на Уди Алън с уговорката, че не са копирани. Моментът с обсъждането на Lady and the Tramp е многозначителен и трябва да се обърне внимание. Наистина ми хареса този аргумент:
"I don't think people really change that way. We can change our context but we can't change ourselves."
Не знам дали трябва да го определя, като A MUST SEE!, но със сигурност си заслужава! Тънката сатира, всичките онези социални фрагменти + тази мадама!
15 000$....по дяволите! Аз не струвам толкова много.
Тухла! Гледах 30-тина пъти това видео преди да си пусна филма:
Оказа се задължителен! Опитвайки се да спаси Рут, Пи Джей залитна и падна...
He saved her?! Didn't he? Yes, he did!
Красиви истории. Една от тях:
Слушай внимателно. Преди около двадесет и пет години един
млад мъж излязъл на ски сам в Алпите. Паднала лавина и снегът го погълнал, а тялото му така и не било открито.
-Край.
Не, не е краят. Началото. Синът му бил малко момче
по това време. Но годините минавали, и когато
той пораснал също станал скиор. И един ден миналата зима, излязъл
в планината сам за едно спускане. Спуснал се до половината и спрял до една
голяма скала да изяде обяда си. И тъкмо когато развивал
сандвича си със сирене, поглежда надолу и вижда тяло, точно
в краката си, замръзнало в леда... Той се навел, погледнал отблизо и внезапно почувствал че се
оглежда в огледало, че гледа себе си. Той е там - мъртъв - и тялото е
абсолютно непокътнато замръзнало в ледения блок -
като някой, съхранен в спряла анимация. Той се свлякъл на земята, точно
пред лицето на мъртвия човек и осъзнал че гледа баща си. И странното е, че бащата
е по-млад от сина. Момчето станало мъж и се оказало, че е по-възрастен от собствения си баща.
Свои, сякаш са различни, стрелките ще ударят в осем сутринта.
Абонамент за:
Публикации (Atom)